Затягането на международните санкции срещу Иран по всяка вероятност ще доведе до свиване на икономиката, покачване на инфлацията и допълнителен натиск срещу валутата му, но едва ли ще нанесе достатъчно силен удар, който да накара Техеран да се откаже от ядрената си програма, коментира Reuters в свой анализ.

Все по-малко области на иранската икономика остават незасегнати от санкциите. Заради затруднения с плащанията, през последните дни е спрян вносът на украинско зърно. Властите в Обединените арабски емирства са поискали от местните банки да спрат да финансират иранската търговия с Дубай. Като цяло за иранците става все по-трудно да си осигурят твърда валута, с която да поддържат външната си търговия.

Същевременно историята на санкциите срещу други държави, както и силните страни на разнообразната и сравнително самостоятелна икономика на Иран показват, че той ще издържи, поне докато намира купувачи за по-голямата част от петрола си, отбелязва Reuters. Ефектите от санкциите ще се усетят навсякъде в страната и може да създадат недоволство срещу правителството, но ако президентът Махмуд Ахмадинеджад се справи с политическия натиск, едва ли ще има толкова сериозни икономически проблеми, които да го накарат да отстъпи.

Анализаторите отбелязват, че мерките, които Западът прилага срещу Иран в опит да възпре ядрените му амбиции, наистина са сред най-тежките международни санкции за последните 50 години. Същевременно санкциите срещу Иран не са по-строги от тези, налагани без особен резултат срещу Северна Корея, Куба или Ирак по времето на Садам Хюсеин.

Не е толкова зависима от енергийния експорт

Последните наложени санкции се фокусират върху износа на петрол и газ от Иран, тъй като те са от жизненоважно значение за външната търговия на страната. В последната си цялостна оценка на иранската икономика, публикувана през юли миналата година, Международният валутен фонд оцелява енергийния износ на Иран на 103 млрд. евро за фискалната година, завършваща на 20 март. Това представлява 78% от обшия износ на Техеран.

Като част от цялостната икономика на Иран обаче, износът на енергия съставлява само 21% от БВП, показват данните на МВФ. Процентът е много по-нисък в сравнение с този в останалите страни износителки в района на Персийския залив, в които достига 30-50%. Около 1/5 от иранския експорт е насочен към Европейският съюз, който планира да спре вноса на ирански петрол на 1 юли. Други големи клиенти като Япония и Южна Корея, всяка с по около 10% дял вероятно също ще бъдат принудени да намалят покупките. Същевременно страни като Китай и Индия, към които Иран изнася 34% от петрола си, сигнализираха, че няма да се включат в санкциите.

Малък външен дълг

Според анализаторите Иран ще трябва да продава петрола си със сериозни отстъпки, за да успее да го пласира изцяло. Дори така се очаква загубите на Иран да са около 24 млрд. долара – тежък удар, но не достатъчно, за да обезсили икономика с общ обем 480 млрд. долара. Ако санкциите бъдат разширени и над останалия износ на Иран, загубите могат да достигнат 31 млрд. долара, или 6.5% от БВП. Това вече би вкарало в рецесия иранската икономика, за която МВФ предрича 2.5% ръст през 2012 г. В най-тежкия случай санкциите ще намалят БВП на Иран с 10% - какъвто е резултата от санкциите срещу Севрена Корея, но двойно по-малко от 20% спад, предизвикан от санкциите срещу Ирак.

Според прогнозите на МВФ тази фискална година Иран ще има 2.8% бюджетен излишък, който санкциите могат да сведат до 2% дефицит. Това обаче не може да притесни особено правителството, тъй като външният дълг на страната е едва 9% от БВП и дефицитът може лесно да бъде финансиран.

Рискът е инфлацията

Всъщност най-голяма заплаха за иранската икономика представлява връзката между платежния баланс, инфлацията и обезценяването на местната валута, отбелязва Reuters. Тази година Иран вероятно ще отчете търговски излишък от 31 млрд. долара, но той най-вероятно ще бъде "изяден" от санкциите догодина.

Принципно валутните резерви на Иран, които се оценяват на 104 млрд. долара, лесно биха покрили дори евентуален външнотърговски дефицит. Резкият скок на инфлацията обаче може да усложни ситуацията. Официално измерваната инфлация се е увеличила от едноцифрена до 20% за последните 18 месеца. Увеличението се дължи както на икономическите реформи, които намалиха енергийните и хранителни субсидии в края на 2010 г., но също така и на оскъпения поради санкциите внос.

Скокът на инфлацията допълнително подкопа доверието в иранския риал, като на черния пазар един долар вече се разменя срещу 20 хил. риала. Същевременно обаче високата инфлация не е прецедент за Иран – през 2008-2009 г. тя беше достигнала 25%. Тъй като вносът представлява едва 16% от БВП, обезценяването на местната валута не е задължително да стимулира драстичен скок на инфлацията.