Според известни данни, става въпрос за почти 5000 мегавата предварителни договори. Над 700 мегавата от тях обаче трябва да бъдат присъединени до средата на тази година, защото тогава изтича едногодишният срок, даден по закон, за да се случи това. Освен това трите ЕРП – ЧЕЗ, Е.ОН, ЕВН както и НЕК, имат сключени окончателни договори за още 967 мегавата - вятърни и фотоволтаични мощности. Това означава, че те трябва да бъдат присъединени до въвеждането им в експлоатация на обекта и изграждането на съоръженията за присъединяване. Тези данни показват, че държавата реално е поела ангажимент за присъединяването на много повече мощности, отколкото електроенергийната мрежа реално може да поеме. По този начин обаче са били заблудени множество инвеститори, които вече са стартирали птроетките си и са изтеглили кредити за тяхното финансиране.
В отговор на запитване, от Европейската комисия отговориха, че държавата е длъжна да развива мрежата, така че това да не затруднява присъединяването на инсталациите за възобновяема енергия. Според Български енергиен форум обаче става въпрос за инвестиции от над 2 млрд. лв., които много трудно могат да бъдат осигурени. За това от там предлагат да се създаде специален фонд с участието на банки, инвеститори и др. който да инвестира в разширението на мрежата чрез даването на нисколихвени заеми за тази цел на Електроенергийният опрератор, който реално трябва да извърши тази дейност. Според бившият шеф на НЕК, Георги Миков, в момента не съществува такъв механизъм за даване на кредити, а има голям интерес от страна на инвеститорите.