През изминалата 2011 година, страната отбелязва диверсификация в износът си, като извън страни от ЕС се е увеличил с 24.4 спрямо 2010 г. и надхвърля 14.8 млрд. лв, сочат данните на Националния статистически институт.
Данните показват, че значително е нараснал експортът за ЮАР, Канада, Eгипет и Китай. В същото време най-голям спад е отчетен при износа за Перу, Виетнам, Сингапур и Сирия.
Основните търговски партньори на България са Турция, Русия, Сърбия, Република Македония, Китай, Украйна и САЩ, за където е бил 52.9% от износа през изтеклата година. 
През последния месец на изтеклата година износът за трети страни нараства с 5.4% спрямо декември 2010 г. и надвишава 1.2 млрд. лева.
Най-голям дял в износа имат минерални горива, масла и подобни продукти. Значителен дял имат и химическите вещества, както и машините и оборудването.
През 2011 г. е нараснал и вносът в България – с 19.2% спрямо 2010 г. и възлиза на 18.6 млрд. лв.
Най-голям ръст има вносът от Казахстан, Израел, Сингапур и ЮАР. Спадът е най-значителен при вноса от Перу, Иран и Виетнам.
През декември 2011 г. вносът на България от трети страни намалява с 3.6% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.5 млрд. лева.
Данните на НСИ показват, че търговията на България с трети страни и ЕС общо през 2011 г. е била за 39.3 млрд. лв. и спрямо 2010 г. износът се е увеличил с 29.2%. 

"Кураж на хората! Проблемът е, че хеликоптерите "Кугър", за които дадохме толкова пари, нямат системи срещу обледяване и рискът да паднат, като излетят, е много голям. Машините могат да се издигнат до не повече от 60 метра височина и не могат да летят бързо - над 60 метра температурата е много ниска и може да се обледят и да паднат ... Над половин милиард сме дали за хеликоптери, които могат да летят само в пустинята и лятно време да ходим до морето с тях" - така премиерът Борисов коментира на 6 февруари 2012. г. логистичните проблеми със спасяването на бедстващи от наводнение в харманлийското село Бисер.

Сделката за френските хеликоптери е осъществена с посредничеството на оръжейния търговец Николай Гигов. В американски дипломатически доклад изтекъл в Уикилийкс на Гигов е дадена следната характеристика:

¶5. : Николай Гигов е бизнесмен с огромни връзки, чиито законни бизнес интереси, освен Delta G, включват застраховане и частни охранителни предприятия, както и собственост в софийския футболен клуб Локомотив. Има сериозни съмнения, че е замесен в сделки с търговия с оръжие с бившата Югославия в нарушение на ембаргото на ООН, и може да е имал текуща роля в трафика на амфетамини. Има семейни връзки със Сърбия и демонстрира на висок глас антипатия към мюсюлманите. Чрез комбинация от лични връзки и щедри политически дарения, Гигов включва в кръга на „най-близките си лични приятели“ някои от най-могъщите хора в България, като президента Първанов, вътрешния министър Петков и кмета на София Борисов. Наскоро той използва тези връзки като местен представител на Европейската компания за аеронавтика и космос, EADS, помагайки на европейския консорциум да спечели обществената поръчка за снабдяване на българската армия с хеликоптери Eurocopter. Той е работил с General Dynamics за снабдяването на Афганистанската национална армия с български оръжия и муниции и ни е подсказал, че се интересува да бъде представител за Бойнг (Boeing) или Локхийд (Lockheed) при очакваната обществена поръчка на Министерство на отбраната за изтребители...(Пълен превод на грамата в края на статията).

Докладът, подписан от Алекс Караянис е с най-висок гриф на секретност. [06SOFIA1686]. От него става ясно още, че Гигов се е старал да се хареса на американците като ги е предупредил за намеренията на Египет да купи българско оръжие.

Миналата година Биволъ публикува превод на статията на френския журналист Александър Леви, в която се разглежда подробно темата за българо-френските оръжейни сделки:

Прецедентът с хеликоптерите Cougar

Американската дипломация редовно изказва притеснения за прозрачността на процедурите за покупка на военна техника в България, най-вече когато американците не печелят търговете. Така през 2005 г. американският конструктор Сикорски е отхвърлен след като българското правителство решава да купи 18 хеликоптера (12 Cougar и 6 Panther) за 400 милиона долара от филиала на EADS Eurocopter. Американският посланик навремето Джеймс Пардю пише тогава писмо до българският министър на отбраната Николай Свинаров, за да протестира срещу условията на провеждане на търга. Процедурата е окачествена като "предрешена" в телеграма изпратена на 31 януари 2005 във Вашингтон [05SOFIA187]. Той настоява държавният секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд да повдигне въпроса пред българския си колега и изказът е доста суров: "Вашето решение да придобиете машините от Eurocopter е резултат от манипулиран и непрозрачен търг", препоръчва той като "езиков изказ" на Ръмсфелд. Аферата Cougar не безпокои единствено американския посланик. Години по-късно, съмнения за корупция и политически натиск още витаят над тази сделка, която сериозно тежи на бюджета за отбрана. От 18 хеликоптера предвидени първоначално, България получи само 12, а повечето все още не са платени. През 2011 г. страната има само четири Cougar в състояние да летят, тъй като поддръжката на тези машини се оказа твърде скъпа, както и тяхното въоръжение. Във военните среди казват често, че поради този необмислен разход България все още не се е снабдила с модерни изтребители, което пък обяснява допълнително гнева на Вашингтон. Към днешния ден София още не е определила своя избор на изтребители, въпреки интензивното американско лоби, което не престава да работи, за да хвали качествата на F-16 и F-18 втора употреба.

Изследване на "Сатори Кънсалтинг" потвърждава краткосрочната и дългосрочна ефективност на възобновяемата енергия генерирана от слънцето. 
С продължителният спад в цените на слънчевите панели и най-скоростното развитие на технологията и поради ред други разглеждани фактори България е в списъка на 10те най-благоприятните страни в Европа, северна Африка и близкият изток, за производство на енергия от слънцето (под номер 4) - спад в цените на панелите от повече от 80% е регистиран само през последните 3 години, до края на 2011.
Изследването посочва, необходимостта да се инвестират средства в малки, средни и големи инсталации с цел диверсификация на мощностите и трансфера и възможностите за местно производство. 
Растежа на дяла на производство на енергия от слънцето е оценен най-високо, в сравнение с всички други известни ВЕИ, а систематичното разширяване на мощностите, може да гарантира на България енергийна независимост до 2022 година - се сочи в доклада - като междувременно ключово подпомогне развитието на икономиката, разкриването на работни места, повишаването конкурентноспособността както и натрупването на ноу хау. 
Според изследването възможностите за развитие в тази насока са обвързани с политическата воля и последователност на управляващите, както и с повишаване на експертизата им в областта..

(пишете ни за подробности и закупуване на докладът)

Затягането на международните санкции срещу Иран по всяка вероятност ще доведе до свиване на икономиката, покачване на инфлацията и допълнителен натиск срещу валутата му, но едва ли ще нанесе достатъчно силен удар, който да накара Техеран да се откаже от ядрената си програма, коментира Reuters в свой анализ.

Все по-малко области на иранската икономика остават незасегнати от санкциите. Заради затруднения с плащанията, през последните дни е спрян вносът на украинско зърно. Властите в Обединените арабски емирства са поискали от местните банки да спрат да финансират иранската търговия с Дубай. Като цяло за иранците става все по-трудно да си осигурят твърда валута, с която да поддържат външната си търговия.

Същевременно историята на санкциите срещу други държави, както и силните страни на разнообразната и сравнително самостоятелна икономика на Иран показват, че той ще издържи, поне докато намира купувачи за по-голямата част от петрола си, отбелязва Reuters. Ефектите от санкциите ще се усетят навсякъде в страната и може да създадат недоволство срещу правителството, но ако президентът Махмуд Ахмадинеджад се справи с политическия натиск, едва ли ще има толкова сериозни икономически проблеми, които да го накарат да отстъпи.

Анализаторите отбелязват, че мерките, които Западът прилага срещу Иран в опит да възпре ядрените му амбиции, наистина са сред най-тежките международни санкции за последните 50 години. Същевременно санкциите срещу Иран не са по-строги от тези, налагани без особен резултат срещу Северна Корея, Куба или Ирак по времето на Садам Хюсеин.

Не е толкова зависима от енергийния експорт

Последните наложени санкции се фокусират върху износа на петрол и газ от Иран, тъй като те са от жизненоважно значение за външната търговия на страната. В последната си цялостна оценка на иранската икономика, публикувана през юли миналата година, Международният валутен фонд оцелява енергийния износ на Иран на 103 млрд. евро за фискалната година, завършваща на 20 март. Това представлява 78% от обшия износ на Техеран.

Като част от цялостната икономика на Иран обаче, износът на енергия съставлява само 21% от БВП, показват данните на МВФ. Процентът е много по-нисък в сравнение с този в останалите страни износителки в района на Персийския залив, в които достига 30-50%. Около 1/5 от иранския експорт е насочен към Европейският съюз, който планира да спре вноса на ирански петрол на 1 юли. Други големи клиенти като Япония и Южна Корея, всяка с по около 10% дял вероятно също ще бъдат принудени да намалят покупките. Същевременно страни като Китай и Индия, към които Иран изнася 34% от петрола си, сигнализираха, че няма да се включат в санкциите.

Малък външен дълг

Според анализаторите Иран ще трябва да продава петрола си със сериозни отстъпки, за да успее да го пласира изцяло. Дори така се очаква загубите на Иран да са около 24 млрд. долара – тежък удар, но не достатъчно, за да обезсили икономика с общ обем 480 млрд. долара. Ако санкциите бъдат разширени и над останалия износ на Иран, загубите могат да достигнат 31 млрд. долара, или 6.5% от БВП. Това вече би вкарало в рецесия иранската икономика, за която МВФ предрича 2.5% ръст през 2012 г. В най-тежкия случай санкциите ще намалят БВП на Иран с 10% - какъвто е резултата от санкциите срещу Севрена Корея, но двойно по-малко от 20% спад, предизвикан от санкциите срещу Ирак.

Според прогнозите на МВФ тази фискална година Иран ще има 2.8% бюджетен излишък, който санкциите могат да сведат до 2% дефицит. Това обаче не може да притесни особено правителството, тъй като външният дълг на страната е едва 9% от БВП и дефицитът може лесно да бъде финансиран.

Рискът е инфлацията

Всъщност най-голяма заплаха за иранската икономика представлява връзката между платежния баланс, инфлацията и обезценяването на местната валута, отбелязва Reuters. Тази година Иран вероятно ще отчете търговски излишък от 31 млрд. долара, но той най-вероятно ще бъде "изяден" от санкциите догодина.

Принципно валутните резерви на Иран, които се оценяват на 104 млрд. долара, лесно биха покрили дори евентуален външнотърговски дефицит. Резкият скок на инфлацията обаче може да усложни ситуацията. Официално измерваната инфлация се е увеличила от едноцифрена до 20% за последните 18 месеца. Увеличението се дължи както на икономическите реформи, които намалиха енергийните и хранителни субсидии в края на 2010 г., но също така и на оскъпения поради санкциите внос.

Скокът на инфлацията допълнително подкопа доверието в иранския риал, като на черния пазар един долар вече се разменя срещу 20 хил. риала. Същевременно обаче високата инфлация не е прецедент за Иран – през 2008-2009 г. тя беше достигнала 25%. Тъй като вносът представлява едва 16% от БВП, обезценяването на местната валута не е задължително да стимулира драстичен скок на инфлацията.

Седмицата беше неутрална за SOFIX, който се понижи с 0,9% до 317,73 пункта. От началото на 2011 г. SOFIX е без съществена промяна, губейки 1,4%.

BGTR30 се понижи с 0,5% през седмицата до 263,72 пункта, докато BGREIT се повиши с 1,3% до 56,92 пункта, а BG40 се отстъпи с 0,1% до 107,8 пункта.

Лидери по оборот на БФБ-София през седмицата бяха Кепитъл Мениджмънт АДСИЦ с 570 хил. лв., Адванс Терафонд АДСИЦ с 468 хил. лв. (последна цена 1,45 лв./акция) и Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ с 300 хил. лв.

Лидер по брой сделки през седмицата с 230 броя бе емисията на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ, следвана от Адванс Терафонд АДСИЦ със 159 и ЦКБ със 110.

Сред 15-те дружества от SOFIX най-добре през месеца се представя Индустриален холдинг България АД с ръст от 10% до 0,66 лв. за акция, докато акциите на Стара планина холд АД поевтиняха с 12% до 2,30 лв. за акция. За последните 12 месеца и двете компании поевтиняват с по 40%.

През текущата седмица с 5% до 0,71 лв. за акция се повишиха акциите на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ, а с 6% поевтиняха тези на Стара планина холд АД.

Фонд имоти АДСИЦ бе най-поскъпващото дружество през седмицата сред 40-те най-ликвидни на БФБ с ръст от 14%, докато лидер по спад с 15% бе Свилоза АД.

Книжата на АДСИЦ-а се повишиха до 9 ст. за брой при търговия със 185 751 акции в общо 45 сделки - видно от коментарите в темата за дружеството във форумното пространство, фактор за раздвижването е развитието по сделката със сградата на дружеството на ул. Г. Раковски в гр. София. Според коментатор вече се работи на партера, а горните етажи са готови. Видно е, че на партерния етаж са струпани строителни материали, като видимо новото спрямо лятото 2011 г. е, че оградата около сградата е премахната и е поставена охрана на обекта.

Купувач на сградата е Европейският парламент, като тя ще се ползва и от Европейската комисия.

Важна за Фонд имоти АДСИЦ е и съдбата на другата основна инвестиция, а именно бизнес сграда на бул. Цариградско шосе в София.

През седмицата бяха публикувани стотици отчети на публични дружества. Отразените корпоративни резултати от можете да видите чрез тага отчетен сезон на БФБ-София -  http://www.bse-sofia.bg/?site_lang=bg 

Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) подписа "джентълменско" споразумение с премиера Бойко Борисов по някои спорни параграфи от международния търговски договор ACTA. Той изразява съгласието си, че България ще ратифицира документа като се заложи резерва, че членовете, които налагат контрол на интернет трафика ще бъдат приложени спрямо сега действащото законодателство в страната, обявиха от АПТИУ по време на пресконференция.

Новината идва след среща между премиера Бойко Борисов и представители на неправителствени организации от IT сектора и доставчици на интернет услуги.

Уверението на премиера е сложено и подписано на ръка на края на предадената петция от АПТИУ и Сдружението за електронни комуникации (СЕК), в което те настояват за подобна позиция. По този начин то няма силата на официален документ, като председателят на АПТИУ Янаки Ганев го определи като "джентълменско споразумение".

"Международното споразумение ACTA да бъде ратифицирано от Народното събрание на Република България, като за членовете, налагащи контрол на трафика в интернет, ще бъде заложена резерва, че се прилага досега действащото в момента българско законодателство", е записано и подписано от премиера Борисов.

В момента никой не следи интернет трафика в България. Няма апаратура, която да осъществява контрол над потребителите, заяви Невен Дилков, председател на СЕК. Той допълни, че споразумението е прекалено общо, което създава предпоставка всеки член да бъде потенциално опасен за тълкуване.

Реално частта, за която гражданските сдружения са получили уверението на премиера за включване на резерви, е много малка и обхваща едва няколко параграфа от цялото споразумение. Причината затова е, че текстът предизвикал най-много опасения на потребители и интернет компании за нарушаване на правата на човека.

"Основният ни фокус са интернет потребителите, а тези параграфи ги засягат най-директно и конкретно", коментира Невен Дилков пред "Дневник".

Самите интернет доставчици също така са загрижени, че евентуалното им ангажиране с контрол на трафика ще бъде свързано с огромни разходи.

"Това следене може да промени бизнес модела на провайдърите", коментира Дилков. "Необходимата апаратура за това следене е по-скъпа дори и от техниката за предоставяне на интернет."

Според него при силната конкуренция, ниските цени и малките норми на печалба може да накарат някои компании от сектора да излязат от бизнеса ако бъде въведена подобна мярка.